Няколко лета назад дружина малка, варненски Дюлгери (строители) замръква сред високите стрехи на каменните къщи в чуден героичен град. В полите на зелена планина сред сребърни борове и ели спяло тихото градче Копривщица.
Сред мразът нощен светели прозорци и тънък дим от старите комини разнасял мирис на борина. Там майсторите от далечен край подслон желан намерили накрай.
На сутринта когато с нежна ласка слънцето погалило срамежливите ели снагите и озарило билата, и горите, идея вече имали Дюлгерите – „За скъпи гости от далечен край красиви къщи ний ще съградим“.
И ето след месеци прекарани в усърден труд, насред тучните ливади в подножието на хълма блеснали три кътни къщи по-бели от снега.
И с дума добра споменават Дюлгерите строили не само със ръце, но и със сърце, за благото на този град.
Продължение на историята има, но ако желаеш и ти да си част от нея – ела във този чуден град, в самия край, до ромолящата река, където скъпи мигове ще преживееш!
